Знам, знам - 42 :))
   Разговор с приятел тази нощ за пореден път ме накара да се замисля върху това.
   Забързани, улисани в работа, грижи, преодоляване на препятствия, изкачване на върхове, измъкване от дупки .... списъкът е дълъг. 
   За какво живеем? 
   Да се борим постоянно, да се стремим към нещо и когато го постигнем да се питаме: "За това ли беше всичко?" И после какво? Ново предизвикателство и отново в кръга . 
   Кое е онова, което ни прави щастливи макар и за миг всеки ден, което ни кара да се усмихваме и да се радваме, че сме живи?
   Оценяваме ли факта, че имаме възможността да погледнем слънцето, да усетим капката дъжд по лицето, полъха на вятъра и целувката на любимия?...
   Вярно е, че това са малките неща, които често пропускаме, но в крайна сметка май те са това, което ни дава сили да продължим напред.
   Какъв е смисълът да сме живели, ако не сме забелязали красотата на утрото, романтиката на залеза, любовта в нечии очи. Ако не сме подали ръка на приятел, защото сме бързали за някъде; подминали сме усмивка, защото сме били угрижени, стъпкали сме цвете, защото сме били ядосани...
   Има ли значение, че сме стигнали върха, ако там сме сами и няма кой да се зарадва с нас...

За съжаление, има значение.

Смисълът е в най-разнообразни неща - според личността и избора на човека.Но твоя последен въпрос,риторичен, разбира се, предполага, че сме стигнали върха?!А ако е така защо непременно да сме сами там?
Откровено казано, когато не съм се чувствал успешен подобни разсъждения са ме успокоявали донякъде...Романтика,залези,нежни очи и пр. Проблемът е там, че ако не си Успешен човек - всичко това се обезмислява....

Можеш ли да си успешен човек без всичко това?
Разбира се важна е гледната точка, но ако си загубил способността да се радваш на малкото, за какво ти е голямото??

Не е ли това препратка обратно към смисъла на живота? Защото всеки си има свое определение за успеха.
А колкото до върха, за жалост много често сами правим така, че да сме сами там - това ни кара да се чувстваме на върха. Ако сме цяла банда, то тогава не е връх, а плато, пък било то и високо.
Така че - ако успехът е да стигнеш върха, самотата е естествена последица.