Тази думичка "море" е плъзнала като вирус. Накъдето и да се обърнеш все нея чуваш / четеш. Не, че е лошо... Напротив. Всичко което прави хората щастливи е хубаво. А тя, очевидно  кара всички да се усмихват - едни заради морски спомени, други - заради морски очаквания.
   Аз съм от 2-те. Заминавам другата седмица. За мен тръпката е още по-голяма. Не съм виждала морето от години. Даже нямам ясни спомени :))
   Всичките ми познати ме взимат на подбив: "Ей, ти сега повече от децата си ще се радваш..." Ама то какво лошо има - да се радваш като дете :))
   Най-добрият ми приятел сега е там. Праща ми сладки СМС, които ме карат да се заливам от смях. Щеше да е прекрасно, ако сега вместо да пиша се разхождам по брега, но... другата седмица. А след това още поне месец ще си разказваме "А пък ако знаеш...." 
   Та за какво ставаше дума.... А, да... За морето...Тази пълна със спомени и очаквания думичка...

Аз като съм си от "морето" честно да ви кажа не ме влече много. Живея на 2 минути от плажа и имам само 3 бани.